Не знаем дали сте чували за Преподобна Стойна, дали вярвате в чудеса и дали тръгвате по забравени прашни пътища на Югозападна България, подмамени от нещо казано, нещо дочуто- ей така, разнообразявайки следобеда си. Всъщност, едно от дълбоко почитаните места в района на Мелник е църквата „Св. Героги“ в селцето Златолист.
Ако се осланяме само на очите си, ще разгледаме старата селска църква, ще се качим по дървените стъпала до скромната стая на Преподобна Стойна, ще се порадваме на двора с много цветя, ще се завъртим около многовековния чинар /който е на 1295г./ и може би ще си купим от местните хора домашно сладко, вино и разни други неща.
Мястото носи светостта на Преподобна Стойна, нейната вяра и молитва.
Пророчица и почитана като светица без да е канонизирана за такава, Преподобна Стойна има житие, сходно с това на Ванга. Родена през 1883г. в Серско, тя ослепява като дете. Живее скромно и аскетично. След Междусъюзническата война /1913г./ със свои близки намира нов дом в село Сушица, днес Златолист, в пресветия храм „Св. Георги“.
Дарбата да четеш прастарата и Вечна книга на живота, създадена с висше, се дава само на хора с духовна чистота. Има божествен ред, предопределеност и съдба. Човекът не е наследник само на бащи и деди. Всеки един от нас е наследник най-вече на себе си, на собствената си душа, на делата и, на всичко, което душата е преживяла неведнъж. На Преподобна Стойна и е дадено да знае ВСИЧКО и да вижда ВСИЧКО. Тя разпознава хората, имената, болката им , тревогите им. Посочва им лековете, окуражава ги да правят добро, всеки според силите си и да се разкайват за всяко волно и неволно сторено зло.. Път винаги има
„Молитвата е надежда и надеждата е молитва“
Преподобна Стойна лекува с искрена и дълбока молитва, прекланяйки се пред Св. Георги, пред Богородица и Христос. Хората разказват и вярват в истории за възвисяване на нейния дух над тялото и за издигане на тялото и над земята.
Забележителен е нейният почин след кръвопролитните братоубийствени Балкански войни и след погрома на Първата световна война за България, да обикаля села и черкви, за да проповядва за доброто и да дава кураж на съсипания български народ. Спомените разказват, че хората я посрещат с църковен звън и празнични премени. Очакват я тихо, слушат я като Владичица и получават вяра и надежда.
Преподобна Стойна предсказва датата на смъртта си и се подготвя за нея. Седмица преди това, повиква при себе си, момиче, което тя излекувала от тежка болест, за да запише словата `и и така да стигне през превратностите на времето до нас.
Погребана е в двора на църквата.
Духовното послание на Преподобна Стойна привлича хора от близо и далеч за поклон в храма „Св. Георги“